Милионерите в България: Разказ за изгубената чест

Някога, в земята на розите, където планините пазеха в сърцето си духа на Левски и Ботев, родината тръгна по нов път. Но не славен, а хлъзгав, не героичен, а користен. Този път роди нови властелини – не по подвиг, а по алчност. И тези нови господари не бяха нито будители, нито строители на отечеството, а владетели на сенки и сметки.

Куфарчетата

Когато падна желязната завеса, народът очакваше светлина. Но вместо това дойде мрак от друг вид – мрак на сделки под маса, на куфарчета с кеш, на тайни преговори. В тези куфари не се носеше свобода, а власт, разпределена между онези, които бяха готови да продадат майка си за апартамент в центъра.

Приватизацията

Държавата, граденa с пот и надежда, бе разкъсана на части. Заводите – гордостта на социалния труд – бяха подарени на хора без сърце. Хиляди останаха без работа, без хляб, без вяра. А новите господари се появиха – не с кирка и чук, а с джип и адвокат. Те не построиха нищо – само препродадоха.

Сивите кардинали

Те не пеят химна. Не носят знамето. Но управляват. Те не са на страниците на вестниците, но са във всяка директива, във всяко гласуване, във всяка забавена справедливост. Името им се шепне. Делата им се знаят. Съвестта им – забравена.

Политиката

Българинът гледаше и чакаше. Гласуваше и се надяваше. Но всяка надежда бе посрещната със сделка. Всяка дума – със мълчание. Парламентът се превърна не във храм на народната воля, а в сцена на уговорки и пазарлъци. А милионерите – онези нови чорбаджии – играеха ролята на патриоти, докато брояха чужди валути.

Финал

България, мила моя родино, ти не заслужаваше това. Заслужаваше възрожденци, а получи борсови играчи. Заслужаваше строители на бъдеще, а те изградиха само огради и стени.

Когато забравим кои сме, идват онези, които знаят какво могат да вземат. Народ без памет е стока. А търговията ражда нови господари.